В капана на времето
За 2 минути
от Аделина Митева

Поглеждам часовника на китката си - 19:51. След 9 минути тръгва последният влак за София, а аз все още не съм гарата... "9 минути!!!" - изкрещявам на ум. Осъзнавайки този факт, бързо прибирам фотоапарата в чантата и се затичвам към гарата. Къде е сега госпожата по физическо да види как се тича?! Подминавам Форума и свивам наляво по алеите на градинката. "Добре, че си купих билет предварително". Минавам покрай Пеещите фонтани. Вече е късно и няма толкова много хора, както по-рано през деня. Излизам от градинката и тичам по тротоара. След малко вече съм на булеварда. Спирам, за да поема въздух. Поглеждам часовника - 19:56. "И какво като имам билет, ако изпусна влака?!" Стига толкова почивка. Тичам надолу по булеварда, пресичам кръговото на късмет и вече съм пред гарата. Виждам влак на перона. Директно се качвам. Поглеждам часовника - 19:58. "За 2 минути." Отдъхвам си. Дробовете ми направо горят. Облягам се и се моля това да е влакът за София.