А сега накъде?
А дали е любов?
от Богдана Радева

Пристъпвам тревожно към нея, защото забелязвам, че Тя плаче:
-  Ти защо така сега? - объркано питам Аз.
 - Познай..?! - казва Тя
 - Заради него ли? Я, недей.
-  Знам, ще ми кажеш, че това  са  глупости – прекъсва ме Тя. Но аз го харесвам и го обичам, а той сега ми каза, че ми се  сърди. А и сметката ми на телефона е много. Щото... Като ми звънне, аз го избирам и си говорим.
 - Недей плачи, не си заслужава за него, той е използвач.
 - Но аз го харесвам и той ми каза, че ме харесва и обича.
 - Не си заслужава да харесваш човек, който не оценява чувствата ти, използва те и те кара да правиш големи сметки на телефона. На приятелките ти също се обяснява, че ги обича нали?
 - Да, изхлипва Тя – Но той ми каза, че тях само ги използва, за да е с мен...
 - Ахххх! - възмутено Аз - Това момче е и сметкаджия, злоупотребява с теб, с приятелките ти, подиграва ви се. Той не е добро момче, характерът му не е добър, човек се оценява и харесва първо по добрината и постъпките – нареждам убедително... А Тя:
 -  Ти разбираш ли, че каквото и да ми казваш за него, аз го обичам и харесвам... и се разтриса задавена от сълзи...
Премигвам безмълвно, разтварям широко очи, сякаш чакам през тях да влезе просветление... Продължаваме да седим: Аз, нейната майка и Тя, деветгодишната ми дъщеря – милото ми влюбено момиче.