А сега накъде?
Виж ме бе, прасе, летяяя...
от Нели Господинова

В квартала няма човек, който да не познава Гълъбин. Висок, дългокос, а тялото му странно сгънато на две – Гърбушко. Говори се, че като малък сам скочил от седмия етаж. И до днес всички се чудят как е оживял. Някои разправят, че не бил в ред. Нали е Гълъбин, мислел се за птица. 

Сега рядко тича. Пали уморено стария Симсон и джитка из квартала да плаши малките дечица. 

– Хайде да пийнем по бира, а? – викам му аз и Гълъбин ухилено кима.

Купуваме пиво от супермаркета и смучем направо от шишето. Гълъбин се киска. Май е по-страшен като се смее, отколкото като се мръщи. И докато той мучи доволно, до супера спира луксозното возило на Кольо Прасето.

Гърбушкото не е на себе си. Сгърчва лице и целият почервенява. 

Щом съзира съседа си, Кольо Прасето вдига джама и отпрашва, а Гълъбин хуква след Мерцедеса.

– Бря-я-я! Дя-я-я! Ей-ме-как-ле-тя-я-я-я-я! А-ти-на-къ-де-е-е?... – крещи и размахва ръце като птица. 

– К’во ти става бе, човек!? – питам го после.

– А-а, нищо! Плаша го така Прасето! Още от малък го плаша, че Аз мога, а Той - не – разказва Гълъбин. – Видиш ли онзи блок? Тогава още беше строеж. Та, чоп теглихме, кой ще полети от високото. И Прасето се падна пръв. Ама де се е чуло и видяло прасе да лети. Напика са от страх и не рачѝ да скочи. Уж мен не ме бивало да съм гълъб. Ама аз съм и мога. Господ ми даде криле, но за малко... Но тогава летях и крещях: Виж ме бе, прасе, летя-я-я-я-я...