А сега накъде?
Без изход
от Десислава Сивилова

Нямаше ли да се откажат най-сетне? Имах чувството, че тичам от часове.

Спрях за секунда и се ослушах – фучене на вятър, далечно бучене на двигатели. Може би все пак...

Тогава ги чух. Гневни подвиквания и тропот. Още ми бяха по петите! Изсумтях и завих зад ъгъла. Вляво – детска площадка и редица гаражи. Вдясно, през улицата – изоставен супермаркет с тъмни, зеещи прозорци. Някак зловещ... но имах ли избор?

Пресякох и надзърнах през нащърбена дупка в стъклото. Сумрак. Редици изпочупени витрини, надвиснали като сърдити великани. По пода пробяга нещо... Мишка? Хлебарка? Отдръпнах се погнусено.

Тогава ме застигна отново. Канонада от приближаващи стъпки. Чаткаха по плочките като куршуми. Поне трима, ако не и повече.

Сбърчих нос, прекрачих купчина боклуци и потънах в негостоприемния мрак.

Хукнах към дъното на халето, но стъпих в нещо хлъзгаво и полетях напред. Едва не се проснах по очи. Къде, къде да се скрия? Стелажи. Каса. Фризери. Тоалетната и складът отпадаха, щяха да проверят първо там. Какво се маеш, навсякъде е по-добре от права до стената, като за разстрел.

Залегнах зад един неугледен щанд. Идеално, празен шкаф! Свих се на кълбо вътре и притаих дъх. Пълна тишина. Дали им се изплъзнах?

Мина половин живот. Стените ме притиснаха. Твърде тъмно, твърде ниско, твърде тясно. Не можех да си поема дъх. Не, стига, още малко. Стиснах зъби. Само още малко...

Никакъв шум. Бяха ме подминали!

Вратата на шкафа рязко се отвори.

***

Изпсувах и захвърлих мишката. Надписът на екрана ми се надсмиваше. За трети път днес!

GAME OVER