А сега накъде?
Приказка за Глухарчето
от Александър Янев

Реел се младият и неопитен бриз из брега на един безлюден плаж. Запътил се към гората и точно преди да влезе в нея, видял измежду много издухани коренчета на глухарчета едно, което е цяло. Поспрял се бризът до глухарчето и внимателно го огледал. Глухарчето усетило присъствието му.

- Ти какво си? - запитало Глухарчето

- Аз съм Бризът, роднина на Вятъра.

- Вземи ме с теб тогава – казало Глухарчето.

Бризът се замислил.

- Аз си летя с птиците. Теб защо да те взема?

- Ами, ето на, защото не мога да летя. – отговорило Глухарчето.

Бризът се отдръпнал внимателно назад, завъртял се и създал красив пясъчен пирует, който веднага след отдръпването на Бриза изчезнал, сякаш във вечността. Глухарчето наблюдавало това явление, сякаш магия е станала. Бризът се огледал наоколо – небето все така синьо и празно, сякаш и облаците ги няма. Чуват се само малките вълни, които се превръщат в пяна на брега.

- А ти накъде си? - попитал Бризът

- Някъде, където има такива като мен, предполагам. – отговорило Глухарчето.

- Аз знам къде има такива като мен, ама като теб… - отвърнал Бризът.

Бризът започнал да се колебае, тайно се оттеглил и изчезнал.

По едно време притичало едно русокосо момиченце на плитки и се спряло пред самотното глухарче. Момиченцето откъснало глухарчето и го вдигнало.

- Какво търсиш? – попитало Глухарчето.

- Мидички. – отвърнало момиченцето. – А ти?

- Аз търся Бриза.

Момиченцето се замислило и след това духнало Глухарчето.