А сега накъде?
Мистерията с бананите
от Теа Монева

Никой не беше виждал нещо подобно. Цялата Морска градина изглеждаше различно. Как въобще беше възможно?
- Пенчо, да ти кажа, тая работа с тия банани не е чиста – каза гларусът Сашо на приятеля си
- Да, бе! Как така по дървета, дето не са палми, за една вечер порастват банани? Що за шантав народ би направил такова нещо?
- Ама ти пробва ли ги бананите?
- Глупак! – Пенчо удари Сашо с дясното си крило. – Аз само от дюнерите пред Операта ям.
- Давай да си вдигаме гълъбите и да си ходим.
- Ти наистина си много тъп – Пенчо поклати глава. – Гларусите не си вдигат гълъбите, това само хората го правят.
Всички гларуси напуснаха града. Нямаше кой да буди хората сутрин или да краде от закуските им. Във Варна отдавна искаха спокойствие, но сега, когато мечтата им се сбъдна, се чувстваха самотни. Къде се е чуло и видяло морски град без гларуси? Пристанището се изпразни от лодките си, никой не искаше да стъпва в забравения град. Из света се разнесоха легенди за произхода на прокълнатите банани и обречеността на варненци.
Чичо Митко и Дядото с пуканките се притекоха на помощ. Те бяха последната надежда на града! Обраха бананите и ги скриха из разни случайни мазета. После засипаха улиците с банички и пуканки. Ще се приберат ли гларусите у дома?