А сега накъде?
Нелюбов
от Камелия Миленкова

И моите, като вперените очи на цялото село, са ги запечатали така: той и тя, прибиращи се винаги заедно вечер, след втората смяна; изпраща я и продължава до дома си, две къщи по-надолу, на същата улица. Тя - вдовица, с две дъщери и много дългове. Той - вдовец, с двама сина и много сливова в мазето. След вечеря и щом децата са си легнали, чака я и отиват по пътеката към реката. Бавят се не повече от час. Изпраща я; на прага обгръща кръста ѝ с ръка.

Това виждахме. Затова всички се питахме: защо не си я прибере у дома? Да се съберат - за любовта им трябва общо огнище...

Но не виждахме ръката му как пуска десет лева в джоба на престилката ѝ - пари, които тя даваше за джобни на децата. И как погнусена, от разходката край реката, заспиваше до тях.