А сега накъде?
Различното лято
от Джули

Лятото тук винаги беше еднакво – едни и същи улици, едни и същи шумни туристи, едни и същи плажове... едно и също всичко. За някои, в това беше чарът на града, но за мен... беше кошмар. Затова, тази година, преди лятото да е дошло с цялата си еднаквост, аз ще избягам от него.

Вече седмица планирах какво ще взема - дрехи, обувки, дъвки, няколко книги, пари и нуждата за приключение. След като вече всичко беше подредено на леглото ми, издърпах куфара си и припряно прибрах по-голяма част от багажа вътре.

Запътих се към гарата. Погледнах разписанието на влаковете за утре сутрин. Купих си билет и се прибрах. Не очаквах да се измъкна толкова лесно, но не се оплаквам.

Сутринта, краката ми се влачеха към гарата, а колелцата на куфара щастливо дрънчаха след мен. Това беше началото на моето не-едно-и-също лято. И знаех къде отивам. Или поне така си мислех. Срещу мен, група момичета вървяха към приятна червена сграда. Носеха големи чанти и горяха от ентусиазъм. Те влязоха вътре, а аз бързо изтичах до входа - беше зала за танци. Чуваше се приглушена музика. Застоях се пред вратата още няколко минути. Зад мен изскочи още едно момиче и ме погледна с любопитство:

- За пръв път ли идваш? Хайде, няма страшно! - отвори вратата и ми направи път да вляза.

Стиснах дръжката на куфара- това може би беше знак. Но щях да изпусна влака. Но исках да вляза... поех дъх и направих крачка навътре. Само едно ми се въртеше в главата - „А сега накъде?“