Много обичам животните. Обичам всякакви животни и да си играя с тях. Обичам котенца, кученца, пиленца, зайчета, козленца, теленца… Такава съм си от малка.

Това се случи, когато бях петгодишна. Заведоха ни с една моя приятелка в Делфинариума да се порадваме на делфинчетата. Представлението започна, но аз, вместо да се забавлявам, се разплаках, защото пъстрата топка на делфинчетата толкова ми хареса, че исках да я взема и да я имам само за себе си. Започнаха да ме убеждават, че е по-добре да си играя с делфинчетата, вместо да плача за някаква си топка. Приятелката ми стоеше отстрани и гледаше. Постепенно осъзнах, че наистина изглеждам странно и ужасно съм се изложила. Много ме досрамя. Разбира се, че предпочитах играта с делфинчета, вместо да плача за глупавата топка! Но като съм била толкова малка съм постъпвала бебешки.

Тази история е тайна, на никого не съм я разказвала, защото ме е срам. Надявам се и тези, с които тогава съм била, да не си я спомнят!