Имало едно време едно дете на име Дона. Случило се така, че тя трябвало да отиде в Париж. Мислила, мислила дали да тръгне и се решила. На другата сутрин заминала със семейството си. Пътуването минало много добре. Вече в Париж, те се разхождали дълго и разгледали великолепната Айфелова кула. Там тя видяла и своя приятел Мони. Те се забавлявали, танцували и много се смяли. Станало вечер и семейството се прибрало в хотела, който бил доста старинен. На сутринта обаче, тя ги попитала защо всъщност са тук. А семейството ѝ отговорило:
- Защото... Ами защото...
- Направо казвайте, настоявала Дона.
- Тук си, за да се учиш на магии.
- Ураааааа!
След което те потеглили към училището. Там тя изучила най-различни интересни магии, които разказала на родителите си като се прибрала. На другата сутрин, тръгвайки за вълшебното училище, тя срещнала дракон. Първоначално не повярвала на очите си, но след това смело го подгонила. Когато той се поспрял, Дона му направила магия да не отлети. И тя била успешна, защото драконът не помръднал. Едва тогава той си махнал главата и под нея се показал човек. Те се запознали – той се казвал Леонардо. От този ден станали най-добри приятели. След 2 часа Дона повикала и другия си приятел Мони и те играли дълго и задружно.

След 1 година момичето владеело магии, които никой не знаел. Тогава тя попитала своите родители и учители дали може да стане учител-магьосник. Разбира се те се съгласили, а тя била безкрайно зарадвана. Разказала на всички свои приятели, защото за нея това било голямо постижение... И сбъдната мечта.