- Полковник, агент ЧШ иска да говори с Вас. Каза, че е спешно – чу възрастният полковник в слушалката и въздъхна.
- Дай ми минутка.
Полковникът пак въздъхна. Знаеше как ще протече този разговор, беше го водил с всеки млад агент. Извади от бюрото тежки очила с рогови рамки, като на стар бюрократ, празна папка с надпис „Важни, неотложни обстоятелства“ и, слагайки очилата на носа си, заби поглед в папката. Вратата се отвори с трясък:
- Полковник, ще прощаваш, но няма как така да бъде.
- Какво Ви притеснява, агент Черноморски шаран?
- Не, не, не съм черноморски шаран! Защо черноморски шаран? Вижте ме!
Полковникът вдигна очи от празната папка и погледна над очилата. Срещу него стоеше младеж с ослепително бели зъби и красиво лице, като от реклама, което сега беше цялото червено от яд.
- НЕ.СЪМ.ШАРАН.АЗ.СЪМ.БАРАКУДА – повтаряше той, натъртвайки.
- Ако искате промяна на кодовото си име, трябва да подадете оплакване в отдел „Преразглеждане и администриране“ и след 30 дни ще получите отговор. Приятен ден и успешна мисия – отвърна сухо той.
- Това не е краят, полковник. Аз ще се върна. Аз не съм шаран, аз съм баракуда – крещеще ядосаният младеж, напускайки офиса.
Полковникът се усмихна.
Половин година по-късно младият агент разтърка очи. Красивото като от реклама лице беше подпухнало от продължаващите вече седмици разпити. Той погледна с широка усмивка двамата разпитващи го и мислено поздрави полковника.
- Не знам за какво говорите, момчета. Погледнете ме. Аз не съм Черноморски шаран. Аз съм баракуда.