Когато много кълве, няма проблем да ставаш в ранни зори и да тичаш за подвизи. Всичко е ясно – подготвяш въдицата, подбираш захранката и обличаш онези дрехи, които ти носят късмет.

На Борил много му харесваше да разказва как привлича рибите и какви красавици улавя. Дори грамадните му ръце не бяха достатъчни, за да артикулират размера на последните хванати екземпляри. Често гълчеше в механата:

- Когато ме чуят, сами пристигат. Даже не е нужно да съм внимателен с въдицата. Улавям ги с голи ръце.

Винаги е имало жени, които се впечатляват от героичните разкази на хората с големи (според техния калибър) успехи. В това отношение Борил наистина се радваше на добър улов поне веднъж месечно.

Всяка сутрин, точно преди работа, той се приближаваше до аквариума. Златната му рибка, предусещаща пиршество, заставаше точно под пръстите му. Изсипваше ѝ люспи храна, споделяше ѝ нещо тихичко и се отправяше към фабриката, в която работеше.

Това беше единствената рибка, която беше хванал… на промоция от кварталния зоомагазин.

И все пак винаги му кълвеше.