Два шарана пият в бар.

- Още една чаша солена вода! Или не можеш?
- Аз ли не мога? На кого мислиш, че викат повелителя на седемте морета?
- Добре, още вода, направо бутилка.

Шаранът се гмурна в огромната чаша и я изпи до дъно, облиза и капките. С грациозен скок се върна обратно на стола. Барманът наля още солена вода в чашата.

- За първи път в моя бар влизат риби, пият и говорят на човешки. Странно е, но едно нещо ме човърка още повече. Защо пиете солена вода? Вие сте сладководни риби, имам минерална вода, определено ще ви се услади повече.
- Солената вода е магическа. Докато плуваме в сладката вода, ние сме обикновени шарани, но отпием ли от солената, всичките ни желания се сбъдват.
- Добре, може ли да изпълните едно желание и за мен?
- Може! Нямаш ограничения, по-добри сме от лампата на Аладин. Но внимавай какво си пожелаваш, последиците са непредсказуеми.
- Искам да бъда като вас, искам да имам магическите ви способности всеки път, когато отпия солена вода.

И чудо, краката на бармана се превърнаха в опашка, от кожата му избиха сребърни люспи, главата му се сплеска, човекът се превърна в риба. А шараните размениха пиянски поздрав.
- Ще се наливаме цяла вечер, направо до сутринта, вече има кой да се прибере навреме при жена ми. Ще пуснем барманчето в реката и отиваме към следващия бар.
- Наздраве за поредния лапнишаран!