Още 5 минути
Преди онази прегръдка
от Константин Трендафилов

- И сега какво?

- Иии… сега отивам на тренировка, че закъснявам.

- Ами… добре. Как го правим?

Той сведе глава за миг. После я надигна пак.

- Прегръщаме се. Да не ставаме сантиментални.

- Да, прав си. Късанията винаги са едни такива…

- Сантиментални.

- Ами, да… да. Май това е думата.

И двамата се умълчаха. Изведнъж тънка усмивка се стрелна по устните ѝ.

- Сантиментални! Брой срички? – попита тя и подскочи.

- Стига, сега ли?

- Не се опитвай да си печелиш време! Казвай броя срички!

- Пак ли тая игра?

- Брой срички!

- Шест.

- Ха! – замахна тя с ръка към него – Пет са.

Той захапа устна и изпуфтя като тенджера под налягане.

- Знаеш правилата. Длъжник си ми – размаха тя с пръст.

- Айде, казвай какво искаш…

- Още пет минути.