Още 5 минути
Пет минути, посветени на живота
от Християн Трифонов

Той се спусна по склона. Мравунякът светлинки от близкото село ухаеше апетитно в зениците на изгладнялото съзнание. Приближи безшумно оградата, душейки въздуха, търсейки откъде да промуши кльощавото тяло, носещо спомена на мощно величие. Намери дупка в плета, провря се и нюхът го насочи към полуотворения прозорец, от който излизаше аромата на препечена кокошка. Надеждата да влезе и нахрани там беше лъжлива, затова тъмно-сивият силует се насочи към кокошарника. Телената  ограда не беше проблем за него, защото въпреки глада, а може би имено заради него, ловкостта му на хищник не се беше изгубила. Той се снижи и нападна…

Всичко беше само миг, но достатъчен за кокошките да вдигнат цялата врява, на която бяха способни. Дори не успя да залъже глада си. Тичаше, стиснал в челюсти храната си. И не в кокошката се бяха вкопчили тези челюсти, а в своята последна надежда.

Парещо усещане се впи в крака му. Накара го да спре и без да пуска плячката си, вълкът се обърна към човека. Оголи зъби срещу врага, който искаше да отнеме храната му. Гората отсреща го зовеше, но той не успя да достигне сянката ѝ, преди да се чуе и втория гръм. Пет минути не му достигнаха, за да потъне в бащиния заслон на гората.

Човекът се надвеси над мъртвия вълк и изруга. После хвана задния му крак и го повлече зад себе си. Tялото на вълка, все още топло, полетя над мантинелата, за да се присъедини към купчината ненужни отпадъци, изхвърлени от селяните в разкошната букова гора, за да се върне в сянката на дома си.

 

Свържи се с нас