Още 5 минути
Чайката
от Надя Л.

Капчиците дъжд стояха мирно върху прозореца. Тя беше вперила поглед право през тях. Огледа отново цялата стая и спря поглед върху голямото легло. Той се беше свил на кълбо и спеше сладко, като малко дете. Нежна усмивка се беше наместила на устните му, онази любимата ѝ, с леко привдигнатите крайчета от двете страни.

7:00 и електронният будилник се разтресе. Тя го мразеше – беше твърде демоде, а освен това и толкова шумен, че будеше дори съседите.

Той се стресна, прохърка и отвори прекрасните си сини очи. Тя продължаваше да го съзерцава. Тези очи някога бяха пълни с мечти и изкрящи звезди от надежда. Сега обаче звездите бяха угаснали, а синьото беше потъмняло като дълбока океанска бездна, потънала в мрак. 

Тя го погледна и въздъхна. Всичко се беше променило от онзи момент. Единственото, което помнеше, беше, че погледна часовника и си обеща, че ще го чака само още пет минути. И после нещо се случи, но какво....

Той стана и мудно се затътри до кухнята. Премина бавно пред зоркия ѝ поглед. Така правеше напоследък. 

Мивката беше пълна с мръсни чаши от кафе. Той подбра една и я изтърка с ръкава на пижамата си. Изсипа две лъжици нес кафе, половината в чашата, половината на пода... и заплака. 

Плачеше всяка сутрин от онзи гаден ден насам. Ако беше отишъл пет минути по-рано на спирката да я посрещне, сега тя щеше да е още жива... 

....

Той погледна през прозореца. Отвъд дъждовните капчици стоеше пак онази чайка и сякаш не откъсваше очи от него.