Кой е там?

                Сякаш някой се промъква зад гърба ми. Когато се обърна, няма никого. Загадка?!

                В ателието на баща ми съм. Тъмно е. Въздухът е спарен, сякаш прозорците не са отваряни никога. Само къса лунна светлина се прокрадва в помещението между пролуките на пожълтелите щори.

                Разбрах! Тайните преследвачи са сенките на скулптурите, които татко е изваял. Имам чувството, че оживяват. Все едно комуникират помежду си. Надават войнствени викове, кръстосват шпаги в очакване на врага.

                Ярък, ослепителен лъч избухва в стаята. Това е Светлината – опонентът на сенките. Величествена и красива, тя пристъпва към мрачните сенки на скулптурите. Част от тях се разбягват и изчезват. Луната се скрива зад тъмен облак, сякаш предчувства какво ще се случи.

                В този миг тържествено се появява цяла армия от сенки, които са 106 на брой, защото татко беше направил точно толкова скулптури. Армията напада Светлината, но силата ѝ стопява сенките една по една.           

                Тогава фигурата на татко се очерта в касата на вратата. Разказвам му за битката между сенките и Светлината. Той се смее и излиза от ателието. Позволява ми още 5 минути да остана вътре.

                Вратата се хлопва и битката продължава. Войниците на сенките изглеждат страховито. Не мога да позволя тази битка да унищожи таланта на татко. Светвам лампите. Силата на сенките отслабва. Лъчите възтържествуват. Скулптурите се окъпват в светлина и заблестяват в цялото си великолепие.